Занзибар е свят на контрасти, в който или ще се влюбиш безумно, или пък няма да ти допадне изобщо, но все още не сме срещнали хора, причисляващи се към втория тип.

От една страна безкрайна тюркоазена океанска шир, простираща се до където ти стига погледа и още малко по-нататък. Топла океанска вода, превръщаща се в пяна, която се разбива в причудливи миди, разнообразни по форма вкаменени корали и раковинки, завивайки нежно брега. Чуваш звука на почукващите се кокосови орехи от палмата над теб, по лицето ти се прокарва усмивка и се чудиш дали не си попаднал в рая. Да, в Рая си, в африканския Рай.

От другата страна бедност и немотия. Културен шок, сблъсък с нещо, за което си чувал, гледал си по телевизията, но не си си представял, че може да е реалност.

Там, малко по-навътре в горите, между така високите палми, са се сгушили една до друга малки порутени глинени къщички с палмови покриви .. или пък без. Къщите на по-заможната част от островното население ще познаете по ламаринените покриви и тухлените стени. Там, някъде навътре в горичката, щастливо подскачат и играят боси дечица, целите в кал, но пък така щастливи и безгрижни.

Представяме ви Занзибар, едно колоритно пътешествие, изпълнено с контрастни картини и спомени, спиращи дъха!

Пътешествието до Екватора е дълго, така че се заредете с търпение. Занзибар е обещание за усмивки и незабравими емоции!

Още с кацането усещаш смесени чувства, за които не бива да се притесняваш – със сигурност ще се превърнат само и единствено в положителни такива. 

Летището в Занзибар е малко по размери, няма климатик, а опашките пред гишето за плащане на виза са леко изнервящи. Няколко пръстови отпечатъка и 50 долара по-късно те отвеждат до така жадувания трансфер до хотела, където те посреща винаги усмихнатия шофьор с думата “Jambo”, което означава „Здравей!“ на суахили /местния език/ и някак всичко отминава. По пътя ще се сблъскаш с гледки, избождащи окото на европейския гражданин, но всичко това приключва със стъпването в хотела. Освен екзотична красота, Занзибар може да ти предложи обслужване на изключително високо ниво. Персоналът на които и да е от хотелите там ще те накара да се чувстваш като най-важния човек за тях и това ще направи почивката ти истински приятна. 

И така, в Занзибар сме! Там, където историята, архитектурата, културата и природата се преплитат в едно цяло.

Първото нещо, което всеки турист копнее да види и всъщност може би главната причина, заради която е дошъл на острова, това са безкрайните плажни ивици със ситен бял пясък и тюркоазената топла океанска вода. Но не бъдете разочаровани, ако се събудите сутринта и океанът го няма. Тъй като сме на Екватора, имаме уникалната възможност да наблюдаваме всекидневните отливи на океана и да опознаем отблизо животинския свят във водата. Морски звездички, таралежчета, змиорки, корали и какво ли още не могат да станат част от сутрешната ви разходка по дъното на океана. Важно е да бъдете подготвени с обувки за вода и задължително въоръжени с фотоапарат в ръка!

Любителите на риболова могат да си подарят автентично преживяване като влезнат с лодка в океана заедно с местните рибари.

Островът също е и интересна историческа плетеница! За любознателните и жадни за история пътешественици най-интересната точка от целия остров би бил град Занзибар и по-конкретно старата част от него, наречена Каменния град. Там сякаш времето е спряло и разходката ви из архитектурните паметници ще ви накара да се почувствате като в музей. Каменният град е омайваща плетеница от тесни улички и алеи, водещи до стари къщи, които датират повече от 150 години и сега са част от световното наследство на ЮНЕСКО. Неизменна част от градчето са множеството джамии, богатите дворци, кокетните магазинчета и оживените пазарчета. Интригуващи със своята история са бившия пазар за роби, националният музей, Старата крепост, Дворецът на Султана, както и различни катедрали. Много от сградите са от бума на робството през XIX век. Всеки дом отразява богатството на своя собственик, както и традицията на неговата култура. Арабските са с обикновени външни гладки стени и големи входни порти, водещи към вътрешен двор, докато индийските са с открити фасади с големи балкони, украсени с перила и балюстради. В някои все още живеят наследници на бивши търговци на роби. Портите са с богати до натруфеност дърворезби. Впечатляват огромните месингови гвоздеи по тях - традиция, дошла от Персия и Индия, където така са се предпазвали от разрушителните набези на слоновете воини. Има и „по-модерни“ къщи от британския колониален период, като например тази на „Кенята роуд“ 139, в която израства най-прочутият син на Занзибар – Фарук Булсара, познат на целия свят като Фреди Меркюри.

Измежду забележителностите най-впечатляваща е султанската резиденция Бейт ел Аджаиб, или в превод Домът на удесата, построена през XIX век – периодът, когато Занзибар процъфтява като търговско пристанище, известно с износа на подправки, а също и... африкански роби. На мястото на най-големия пазар на роби в Занзибар днес има катедрала с внушителни размери, построена веднага след края на робството през 1897г., а в двора ѝ се намира Мемориалът на робите.

Посещението на местната ферма за подправки ви дава възможност да опознаете тяхната магия – от енергията на чилито, през ароматната канела и чак до освежаващия кокос. В действителност историята на Занзибар би била непълна без своите основни съставки, използвани в ежедневния живот на местните жители като карамфил, индийско орехче, кардамон, пипер, кимион и много други подправки. 

Ако и скате да сте сред малцината, видели на живо червен колубус, трябва задължително да се разходите из Националния парк „Джозани Чука Бей“. Тази гора е обитавана от ендемичния вид маймуни, който съществува само на Занзибар. Те са приятелски настроени и не се крият от хората, дори напротив. Поскачат от клон на клон около туристите, като без проблем можете да си направите снимка за спомен с тях.

Интересен начин да разнообразите вашата почивка би било пътуването до „Prison Island“. Това отнема приблизително 40, изпълнени с адреналин, минути с местна лодка от Стоун Таун. Затворът е построен на този остров през 1893 г., а по-късно е използван като карантинна болница. Има пешеходна пътека около острова, където бившите пациенти са правили вечерните си разходки. Освен руините на затвора можете също да видите красивите пауни и гигантските костенурки, внесени от Сейшелските острови, някои от които са на повече от 100 години. Това също е начин да видите Стоун Таун от морето, както са правили старите легендарни мореплаватели.

 “Hakuna matata” – колко мъдър съвет! “Hakuna matata” – май звучи добре! Тези две думички ще чувате многократно по време на своя престой. Тяхното значение е „няма проблем“, което всъщност е не просто съвет от местните жители, а девиз и начин на живот на острова!

Местното население живее безгрижно, спокойно и усмихнато!

Интересен факт за шофьорите би било това, че движението по пътищата се извършва в лявата пътна лента, а на пътя се наблюдават предимно японски автомобили.

Ако все още не сме ви убедили да посетите Занзибар, то нека ви разкажем за племето „масаи“. Лесно ще ги разпознаете по плажа – високи и слаби, накичени с различни шарени бижута, които правят сами. Масаите живеят сред природата, главно може да ги срещнете в Танзания. Тук идват в туристическите комплекси за малко, като целта им е да продадат творенията си и да припечелят допълнително. Масаите живеят без ток и вода. Те правят обувките си от автомобилни гуми. Взимат цяла част от гумата, която става на подметка и слагат връзки отгоре, превръщайки я в сандал. Преди това обувките са били изработвани от кравешка кожа. Масаите правят бижута открай време. Преди са използвали естествени материали, но днес цивилизацията им е донесла мънистата. Окичват се с огромни гердани, гривни, обеци, дори корони. От тях правят и най-различни други предмети, като купи, подложки, кошници. Добре направените масайски бижута са истинско произведение на изкуството. Масаите живеят в пълна хармония с природата. Чуват всичко, което тя им казва, и имат поне шест начина да разберат кога ще вали. Те се хранят основно с краве мляко и чай, по шест пъти на ден. Определено не преяждат, което си личи и по структурата на тялото им – високи, слаби и много жилави. За специални случаи или когато някой е болен колят животно, за да вземат месото, както и някои от органите му. Бъбрекът например се смята за най-хранителния и него получават само „войните“, т.е. мъжете над 27г. Всичко това масаите ядат сурово. Кръвта изпиват или смесват с мляко, за да им дава сила. 

Тази виртуална разходка е само малка част от това, което магнетичният остров може да ви предложи. Ще оставим неразказани много от тайните на африканската перла, за да може да ги откриете сами!

Занзибар не може да бъде разказан, той трябва да се види и почувства! Плажът, гората, децата, музеите, красотата.. !

И някак с носталгия той те изпраща и те чака отново да се върнеш там, обещаващ ти една огромна доза адреналин!